Какво е алостатичен заряд?

Алостатичният заряд е количеството метаболитна енергия, необходимо за даден физиологичен механизъм, за да поддържа баланса си

Алостатично натоварване

Изображение на Наташа Конъл в Unsplash

Количеството метаболитна енергия, необходимо за даден физиологичен механизъм, за да поддържа баланса си, се нарича алостатичен заряд. Този термин е измислен от McEwen и Stellar през 1993 г. Когато тялото изразходва повече енергия, отколкото би трябвало да обърне стимула, който е нарушил баланса му, има алостатично претоварване в някои от защитните механизми на организма, което увеличава риска от заболяване.

Хомеостаза и процеси на алостаза

Терминът "хомеостаза" показва свойството на организма да остане в равновесие, независимо от промените и стимулите, които възникват във външната среда. Хомеостазата се гарантира чрез определени физиологични механизми, които се срещат в организмите координирано. Терминът "алостаза" от своя страна характеризира механизмите и инструментите, които гарантират установяването и поддържането на хомеостазата.

Механизмите, които контролират телесната температура, рН, обема на телесните течности, кръвното налягане, сърдечната честота и концентрацията на елементи в кръвта, са основните алостатични инструменти, използвани за поддържане на баланса на организма. Тези инструменти работят чрез отрицателна обратна връзка, което гарантира противоположна промяна по отношение на първоначалната промяна, т.е. произвежда реакции, които намаляват първоначалния стимул. По този начин той е отговорен за осигуряването на правилния баланс на тялото.

  • Научете повече в статиите „Какво е хомеостаза?“ и „Какво е алостаза?“

Реакция на стрес

Физиологичен отговор винаги възниква в отговор на стимул, който причинява разпадане на хомеостазата. По този начин действието върху индивида, независимо дали е от психологически или физически произход, ще има като отговор отклонението на хомеостазата и последваща алостатична реакция за възстановяване на баланса. Стресът е пример за често срещан стимул в ежедневието на индивида и съответства на реално или въображаемо събитие, което застрашава хомеостазата, което изисква алостатичен отговор от тялото.

Според теорията за алостатичното натоварване (ACT), разработена от McEwen и Stellar, очакванията за реакция на даден стимул могат да бъдат положителни, отрицателни или неутрални. Когато отговорите са положителни и завършат цикъл на агресии, връщайки се към хомеостазата, здравето на индивида не е изложено на риск. От друга страна, когато алостатичното натоварване се поддържа за дълги периоди или не се появи адаптивната реакция, която би прекратила цикъла на агресиите, имаме алостатичното претоварване и последващото увреждане на здравето.

Лошата адаптация на организма в ситуация на алостатично претоварване може да причини увреждане на няколко органа, включително мозъка. Това увреждане може да се прояви по различни начини, на фона на загуба на тъкан (дегенерация), свръхчувствителност, функционално претоварване (хипертония) или психични разстройства (тревожност, депресия). Ежедневните стресове могат да бъдат свързани с появата или влошаването на симптомите, причинени от такива щети.

Според книгата „Невропсихология на развитието“, каскадата от молекулярни и невробиологични ефекти, свързани с уязвими ситуации в околната среда, като пренебрежението, преживявано от някои бедни деца, може да бъде пример за алостатичен отговор, който би утаил алостатичния заряд в организма все още в неговото развитие. Доказано е, че лицата с по-нисък социално-икономически статус отчитат по-голяма експозиция на стресови събития и ефекта от тези събития върху живота им, отколкото лица с по-голяма покупателна способност.

Това предполага, че бедните индивиди могат да развият висока уязвимост към стрес и, следователно, към болести или трудности в когнитивното развитие. В преглед на литературата са открити доказателства, че групите с опит от ранен стрес имат увредени функции като внимание, език и вземане на решения, както и промени в мозъчните компоненти.