Сънна парализа: какво е това, симптоми и как да се избегне

По време на епизод на сънна парализа човекът може да не може да се движи или да говори

Спяща парализа

Изображение на Джесика Флавия на разположение в Unsplash

Какво е сънна парализа

Сънната парализа е временната загуба на мускулна функция по време на сън, която пречи на човек да се движи или говори. Обикновено се случва, когато човек заспи или докато се събужда.

Парализата на съня обикновено се проявява за първи път между 14 и 17 години. Това е много често срещано състояние, засягащо между 5 и 40% от световното население.

Епизодите на сънна парализа могат да се появят заедно с друго разстройство на съня, известно като нарколепсия. Нарколепсията е хронично разстройство, което причинява дълбока сънливост и внезапни „пристъпи на сън“ през целия ден. Въпреки това, много хора, които нямат нарколепсия, могат да получат сънна парализа.

Въпреки че е плашещ за някои хора, сънната парализа не е опасна и като цяло не изисква никаква медицинска намеса.

Симптоми на сънна парализа

Разбирането на симптомите на сънната парализа ви помага да запазите спокойствие по време или след епизод. Най-честата характеристика на епизод на сънна парализа е невъзможността да се движи или говори. Обездвижването може да продължи от няколко секунди до около две минути.

Епизодите обикновено приключват сами или когато някой, засегнат от парализа на съня, е докоснат от някого. Въпреки че са наясно какво се случва, тези, които преживяват епизод на сънна парализа, не могат да се движат или говорят.

В редки случаи някои хора изпитват халюцинации от сънища, които могат да предизвикат много страх или безпокойство, но са безвредни.

Сънна парализа и нарколепсия

Парализата на съня може да възникне сама по себе си. Това обаче е и често срещан симптом на нарколепсията.

Симптомите на нарколепсията включват внезапно изтръпване, внезапна мускулна слабост и живи халюцинации.

Кой е изложен на сънна парализа?

Деца и възрастни от всички възрасти могат да изпитат парализа на съня. Някои групи обаче са изложени на по-голям риск от други. Високорисковите групи включват хора, които имат:

  • Тревожни разстройства;
  • Дълбока депресия;
  • Биполярно разстройство;
  • Посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

В някои случаи парализата на съня изглежда генетична. Това състояние обаче е рядко. И няма достатъчно научни доказателства, че то е наследствено. Спането по гръб, както и излизането без сън са навици, които могат да предизвикат парализа на съня.

Какви са възможностите за лечение на сънната парализа?

Симптомите на сънната парализа обикновено отшумяват за броени минути и нямат траен ефект или физическа травма. Опитът обаче може да бъде доста смущаващ и плашещ.

Парализата на съня, която се случва изолирано, не изисква лечение. Но сънната парализа, която се наблюдава при хора с нарколепсия, заслужава повече внимание. Човекът трябва да потърси медицинска помощ, особено ако симптомите значително пречат на рутината.

За диагностициране на сънната парализа може да се наложи изследване на съня, наречено полисомнография. Лекарят поставя електроди на брадичката, скалпа и на външния ръб на клепачите, за да измери електрическата активност на мускулите и мозъчните вълни. Дишането и сърдечната честота също се наблюдават. В някои случаи камерата записва движения по време на сън.

Как да предотвратим парализа на съня?

Възможно е да се минимизират симптомите или честотата на епизодите на сънната парализа с няколко прости промени в ежедневните навици, като например:

  • Избягвайте стреса;
  • Упражнявайте се редовно, но не близо до лягане;
  • Почивайте много;
  • Поддържайте редовен график на съня;
  • Вземете правилно лекарствата, отпускани по лекарско предписание;
  • Познайте страничните ефекти и взаимодействията на различни лекарства, за да избегнете възможни неприятни реакции, включително сънна парализа.

Ако имате психични разстройства, като тревожност или депресия, приемът на антидепресанти може да намали епизодите на сънна парализа. Антидепресантите могат да помогнат за намаляване на количеството сънища, което намалява парализата на съня. Но бъдете внимателни: никога не се самолекувайте, потърсете специализирана медицинска помощ.